CLOSE
Back To Top

Виртуална изложба Възрожденски щампи – ХVІІІ – ХІХ век

  /  Изложби   /  Акцент   /  Виртуална изложба Възрожденски щампи – ХVІІІ – ХІХ век

Виртуална изложба Възрожденски щампи – ХVІІІ – ХІХ век

Изложбата представя част от голямата графична сбирка на Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен. В експозицията са включени основно български и светогорски щампи, гравирани на дърво и метал.

Щампите са отпечатки върху хартия от гравирани изображения върху дървен калъп или медни плочи. За разлика от гравюрите, предназначени за илюстрации, щампите имат самостоятелно въздействие върху зрителя. Те имат религиозно съдържание, а целта им е да поддържат религиозните чувства на православния християнин.

През епохата на балканското Възраждане – ХVІІІ – ХІХ век, високопечатните гравюри на дърво и нископечатните гравюри на метал са изиграли своята историческа роля за поддържане на националното съзнание на православния християнин.

Тематичният кръг на възрожденската щампа включва сцени от Христовия цикъл, библейския календар и образи на светци, често представяни с житийни сцени. Наред с тях възрожденската щампа включва и образите на канонизираните от църквата исторически личности – св. цар Борис І, св. цар Петър, св.св. Кирил и Методий. Особено широко е застъпена темата за  св. Иван Рилски и неговите сподвижници. През епоха на робството тези образи са пораждали патриотични чувства в народа.

Създаваните от възрожденски художници рисунки и гравюри в началото са били отпечатвани в печатарските центрове в чужбина. Отпечатаните в не голям брой щампи са пренасяни обратно в манастира поръчител,  от където тръгва тяхното разпространение.

Впоследствие поради трудностите, свързани с тяхното пренасяне, в някой манастири се създават щампарници за отпечатването на щампите. Щампарница е съществувала в края на ХVІІІ век в Зографския манастир в Света гора. Такива средища са обособени във Врачанската обител „Св. Иван Рилски” и Троянския манастир, където работят монаха Леонтий Рус и иеромонох Филотей. Щампарница е съществувала и в Рилската обител – създадена е в началото на ХІХ век. Монахът Исай е бил обучен в Света гора и ръководил отпечатването на щампите, създавани от местни и чужди гравьори. По-късно делото му се поема от монасите Серафим и Софроний. В средата на ХІХ век монах Калистрат е бил изпратен да изучава щампарското изкуство в Белград и работи в Рилския манастир до смъртта си. Там е печатал и златаря от Крушово Тома Сидер.

В близкия град Самоков, средище на прочута живописна и резбарска школа, през първата половина на ХІХ век се заражда и развива гравьорска школа. Щампарството става професия за мнозина самоковци – през втората половина на ХІХ век то става основен поминък за цели фамилии.

За възникването на местната гравьорска школа спомага и откритата печатница на даскал Николай Карастоянов. На неговата ръчна преса в продължение на 60 години се печатат щампи и книги с илюстрации. В работата вземат участие синовете му Атанас, Сотир и Димитър. Много от отпечатаните щампи на самоковските гравьори са ръчно оцветени с растителни или анилинови бои. Използвани са  трите основни цвята жълт, червен и син, а понякога и зелен. Свободно нанесените с четка цветни петна подчертават важните места в композицията. Сред смъртта на Сотир Карастоянов печатарницата се поема от синовете му Владимир и Николай.

Особено място в самоковската гравьорска школа заема фамилията Клинкови. Георги Христов Клинков и неговите сродници  Георги Цветанов Клинков и Никола Захариев Клинков богатяват развитието на самоковската школа. Иконописеца  Никола Образописов също създава свои щампи върху дърво.

Освен в Самоков, щампи се създават в различни краища на страната, чието авторство не е установено. Тези щампи, характерни със своя примитивен рисунък, носят одухотвореността на светите образи и въздействат със своята пъстрота и наивност.

В края на ХІХ век развитието на литографията, широкото разпространение на фотографията и новите печатарски практики слагат край на щампата.

 

Светослав Милев

 

 

Post a Comment