През XIX век българското изкуство изминава пътя от средновековната образност до приобщаването си към съвременната европейска визуална култура. Този процес преминава през няколко етапа, свързани с определени промени (политически, образователни и други).

Най-съществената промяна в облика на българското изкуство настъпва след Освобождението, заради новото поколение художници, в по-голямата си част получили художествено образование в Русия, Германия и Италия. Стремежът към преодоляване на културната изостаналост чрез усвояване на форми на европейската традиция ги отвежда настрана от възрожденската практика. Фигуралната композиция и портретът на новата градска личност се превръщат в основни жанрове в живописта от периода. Пейзажът и натюрмортът, макар и по-малко застъпени, също са част от творчеството на това  поколение.

Именно пейзажът е във фокусa на настоящата експозиция. Тя представя избрани зимни пейзажи от фонда на Художествена галерия „Димитър Добрович“. Селектираните живописни произведения са дело на различни автори, живели и творили през изминалия 20-ти век, т.е. те обхващат времево един изключително дълъг период от историята на българското изкуство със светски характер и предоставят възможност за придобиване на частични впечатления за развитието на този изобразителен жанр. Сред тях са Асен Белковски, Златю Бояджиев, Тръпко Василев, Борис Денев, Вера Лукова, Атанас Михов, Никола Танев, Ради Неделчев и Никифор Цонев. В изложбата са включени и творби, създадени от значими художници от сливенския край – Генчо Гиндев, Стефан Егаров, Марко Дограмаджиев, Иван Кънев, Жейно Чобанов, Евгени Вълев.

Произведенията са изпълнени с предпочитания от българските живописци материал – маслени бои, върху различна основа (платно, фазер, картон). Всички те са пресъздали най-приказният от четирите годишни сезона – зимата, визуализирайки различни негови нюанси.