Книгата „Доброжелателните“ на писателя Джонатан Лител от 2006 г. е определена от критиката като своеобразно откровение, библия за ужасите на войната. Художникът Веселин Дамянов – Ves, макар и никога да не е бил по полетата на реални военни действия, макар и никога да не е посягал към писателското перо, ежедневно, въпреки грижите, с маниакална упоритост, и преди всичко с вещина на педант, не пише, а рисува образи. Образи – визуални мемоари, на спомненото от предишния ден. Хроника на ежедневните военни походи, които разумът и сърцето провеждат на фронта на житейското оцеляване. С чувствителност на литературен герой, ходил по бойните полета, въображаемо безчинствал по съчинена заповед на зверстващ пълководец, Веселин Дамянов – Ves ежедневно, като след кошмар се завръща, за да си спомни. Да се взре в бялото изобразително поле и с религиозен жест да положи щрих след щрих, контур след контур, цвят след цвят. Друг път – напротив, да се изправи пред изобразително поле цяло изпълнено с думи, с чужди образи и смисли, намерени и откъснати страници, върху които да пренесе сънуваното, изживяното, мечтаното, неслучилото се. Тази систематична битка на художника с производството на завода за спомени, като че ли непрекъснато му подсказва, че „времето минава, какавидата не идва, оставаме ларва, печално е“. Образи, сякаш доказващи, цялата баналност в необикновеното ни житейско пътуване. Изложбата „Доброжелателните“ може да бъде мислена като размишление тъкмо за доброто начало в нас. Доброто, с което все не успяваме да се справим. Доброто, за което Веселин Дамянов – Ves ни припомня, че се воюва ежедневно, при това винаги без никаква гаранция за успех.

Пламен В. Петров, изкуствовед